Бях...
Бях разпукната пъпка на мак.
И узряла пшеница съм бил.
На река пълноводна бях бряг,
топла влага дъждовна съм пил.
Бях изречена гръмко псувня,
прелетяла високия плет.
На омъжена вече жена
търсих в пазвата своя късмет.
Бях подобие плахо на жест,
и откраднах три рози по здрач...
Бил съм сврака и уличен пес,
и с опънати вени косач.
После бях и дърво, и ребро...
и градина обрана си бях.
Непрочетено зло и добро
и зачатие тихо на грях...
Бях надежда, и залез, и щрих,
и в очакване зъзнах на глас:
аз изпитото, Боже, платих,
неизпитото - дай ми в аванс...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
