28 dic 2010, 14:46

Бях длъжен да го кажа

  Poesía » Otra
933 0 16

БЯХ ДЛЪЖЕН ДА ГО КАЖА

 

(По Серафимовски)

 

Дъждовно ми е. Както е навън.

Нелепо е. Точно след празника.

Не съм прекалено набожен. Но и съм.

Не зная защо на мене се падна късмета от баницата.

 

Зима ме стяга. И молитви редя за всички нещастници.

И не ме застига сън.

И пронизва ме вятърът.

Както е навън.

 

О, Боже, раздай свободата ми

на всички, лишени от път!

А за отплатата? –

Все някога...

Когато се видим...

Отвъд...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...