БЯХ ДЛЪЖЕН ДА ГО КАЖА
(По Серафимовски)
Дъждовно ми е. Както е навън.
Нелепо е. Точно след празника.
Не съм прекалено набожен. Но и съм.
Не зная защо на мене се падна късмета от баницата.
Зима ме стяга. И молитви редя за всички нещастници.
И не ме застига сън.
И пронизва ме вятърът.
Както е навън.
О, Боже, раздай свободата ми
на всички, лишени от път!
А за отплатата? –
Все някога...
Когато се видим...
Отвъд...
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados