БЯХ ДЛЪЖЕН ДА ГО КАЖА
(По Серафимовски)
Дъждовно ми е. Както е навън.
Нелепо е. Точно след празника.
Не съм прекалено набожен. Но и съм.
Не зная защо на мене се падна късмета от баницата.
Зима ме стяга. И молитви редя за всички нещастници.
И не ме застига сън.
И пронизва ме вятърът.
Както е навън.
О, Боже, раздай свободата ми
на всички, лишени от път!
А за отплатата? –
Все някога...
Когато се видим...
Отвъд...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
