smile (Ана)
62 132
6 ago 2005, 13:04

Бях с него 

  Poesía
875 0 1
Ще ме чакаш ти утро зелено,
с целувка да срещнеш погледа мой.
Забрави ме. Недей да ме помниш.
В прегръдките негови намерих капка покой.

Покой ли? Не. Възраждаща жар,
която пулсира в тялото лудо,
търсена, чакана - и болка, и цяр,
сияйно небе - палещо, бурно.

Ще ме чакаш ти утро зелено,
с целувка да срещнеш погледа мой,
ще дойда - истинска, жива,
усетила жар, горяла в покой...

© Ана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пропуснала съм го, а то е толкова красиво стихче.
    Поздрав и
Propuestas
: ??:??