Бях с него

Poetry

1.1K 0 1

Ще ме чакаш ти утро зелено,
с целувка да срещнеш погледа мой.
Забрави ме. Недей да ме помниш.
В прегръдките негови намерих капка покой.

Покой ли? Не. Възраждаща жар,
която пулсира в тялото лудо,
търсена, чакана - и болка, и цяр,
сияйно небе - палещо, бурно.

Ще ме чакаш ти утро зелено,
с целувка да срещнеш погледа мой,
ще дойда - истинска, жива,
усетила жар, горяла в покой...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Тинчету (Тина)

Пропуснала съм го, а то е толкова красиво стихче.
Поздрав и

2006-11-01T17:53:54+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0