smile
60 el resultado
Аз тъга съм
Тежка
Душаща
Свита в кълбо тишина
Без тебе съм блато ...
  869 
Ти и аз
Сме части на различни моливи
Отчупени
Не можем да пишем история
Всеки е сам ...
  1050  11 
Обесих сърцето си, Господи!
На тази обич, от която
очите кървят,
и крилете ù уморено въздишат
под всичките камъни, хвърлени ...
  620 
Тя иска още малко да диша...
Да я има...
още малко...
само за малко...
Не търси вечност ...
  899 
На татко
Бях птица в съня ти.
Така ми разказа.
И си ме учил как да летя.
И каза, ...
  871 
Лъжи ме, любов.
Обичам сладки лъжи.
Дори да сменяш очите си,
дори да сменяш ръцете си...
Всеки път ме лъжи. ...
  783 
Твоето присъствие.
Моето.
Тишината ти.
Мойта тишина.
Очите ти ...
  728 
Раздяла...
Ухае на лято.
A не е тъга,
понеже си тръгвам с усмивка.
Усмивка, запазила всичките спомени, ...
  1170 
На баба ми
Нямам право, нали...
днес да плача на твоето рамо.
И дори от болка да искам да викам,
не мога... нали... пак сълзи да лея ...
  827 
Мечтая любов...
От големите!
От онези, които наричат „единствени”,
които превръщат
всеки миг на очакване ...
  1235 
Душата ми е клетва...
От еретиците осъждана за еретизъм
и разкъсвана венозно,
за да се пролее вярата
и да не остане нищо. ...
  845 
Страх ме е...
И онази грозна черупка,
с която страхът похлупва душата ми,
е толкова малка и тясна...
Души. ...
  650 
Би ли плакал над студените ми устни
в тази тежка утринна мъгла,
и би ли ми прошепнал всички истини,
както не посмя
преди... ...
  810 
Небе си ми.
Бяло и равно,
беззвездно и тъмно,
на метър и нещо от челото ми,
още си прясно измазано. ...
  764 
Хей, щастие, къде си?
Покажи ми светлината!
Но не онази – крайнотунелната,
а тази горе в небесата!
С очи затворени ще тичам, ...
  810 
Искаш да лъжа, нали?
С онази, удобната истина.
И искаш да чуеш с моя глас
как звучи,
онази, твоята истина. ...
  866 
По-близо до звездите,
хвърчилото те чака,
в нощи безпризорни
да вплете в душата ти
утеха. ...
  682 
Усещам парещата ласка на дъха ти,
пребродваща пресъхналите устни.
И отворя ли очи, разбирам,
че отмила съм те с мигли от зениците.
Запетайно спускам се ...
  783 
В Ада смокините са бели,
а въжетата - сатенени.
И дъхът ти струна е, опъната.
По нея гарванът
клавирно точи перата си. ...
  595 
Роди се тази на Снежанка,
и на другите, изпод бялото перо,
а ей онази, там, на плажа
чака недочакана любов.
Не търси и не плаче, ...
  741 
Залезът е муза на зората,
отекващ тихо в златисти небеса,
като уморен самотник
с последната въздишка на деня отлита
и заспива в косите на нощта. ...
  872 
Отдавна исках да избягам
от онова, което се нарича дом.
И исках да съм кръстена на вятъра...
Тичах... като луда
през поляните, ...
  665 
Чуй как сърцето ми
спира да бие
сред тишината на времето.
С превръзки след рани,
на които закачат теглилките, ...
  937 
Съблякох си кожата,
че... някак ме скриваше.
И вече не бях хамелеонски настроена.
Тръгнах.
С шишенце въздух в джоба ...
  702 
Не ми дърпай чорапите.
Не искам ранно събуждане.
Та всеки сляп е, докато може
и все късно проглежда.
За какво ми е блестящото слънце, ...
  712 
по "Изкуствен интелект"
на Стивън Спилбърг
Той намери я...
Йовковата лястовица бяла
на дъното на синьото море, ...
  747 
Търкулят се звезди
по свода небесен
като малки златисти монети
и оставят небесното синьо
самотно... ...
  807 
Дори в сивотата на прашния ден,
дори в чуждостта на листопад посребрен,
аз вярвам, че добър е светът!
Уморена старица за помощ
протяга ръка, ...
  773 
- Ти ли запали пианото?
Ти, която даряваш мечти...
И скиташ по нощни алеи, в мъглите удавени,
търсиш огнени стъпки от утрешни дни.
Ти ли си тази, която го срещна? ...
  1062  14 
Не е стая, а има четири стени.
И въздух... тъй застинал,
като неслучено дихание...
И спомени препускат -
забравени стрели... ...
  712 
Тъжен си, клоуне...
Даряваш усмивки, а очите крещят.
И никой не чува... не вижда...
как под бялата маска
сърцето се лута до пръсване. ...
  813 
Беше Джулиет, не беше Жулиета.
Но какво пък... само формалности...
нали с трепет очакваше своя Ромео.
Със сърце, оковано във щастие
и поглед, търсещ във мрака ...
  841  10 
***
Какъв е смисълът? Да живееш умирайки...
да се издигаш величествено сред всичките малки,
щом миг след миг от теб се отделят
листата издъхващи...
да губиш частици от себе си... ...
  674 
Завърших ги... усмивките...
с една последна линия,
с едно движение последно...
завърших ги, а може би ги изкривих...
както правила съм със дъгата. ...
  788 
... на най-добрата ми приятелка
Далеч си... на телефон разстояние,
а друго време при тебе тече,
и животът пленява те с друго ухание,
че голяма си, а беше дете. ...
  980 
Обичай ме вчера,
че днес ще е късно...
за суша зажадняха пустините
и отърсено утрото от нощния мрак
потърси топлината в зениците. ...
  792 
Свобода ли? Не я пише по устните,
нито я дават ръцете...
Просто я има... такава...
изпълва те цял и те прави вселена,
а бил си... прашинка. ...
  676 
Притварям очи...
Натежава ми времето...
като странник безпътен кръстосва сърцето ми.
Сама съм... влак без посока,
уморих се от посочни пътеки, ...
  715 
Слънчогледено гледам сутрин небето
и плахо със пръсти го галя,
а вечер душата ми гола се скита безцелно,
че търси малко тишина и малко забрава.
Цял живот умирам и после се раждам, ...
  674 
Във винена сълза червена
съзрях кръговрата на своя живот,
от жадни души без жал угасена,
пристан намерих след дълъг път и брод.
В минало сиво търсех цветни мечти, ...
  731 
Propuestas
: ??:??