20 sept 2009, 21:12

Бяхме...

  Poesía
827 0 2

В корема ми се гонят пеперуди,

заченати от твоето гъделичкане.

Но не правихме любов - бяхме луди,

не ставахме дори и за обичане.

 

 

И трудни бяхме - причинявахме си болка,

не остана място по тялото без рана.

В миг на сляпост се търсехме наново,

но след толкова нощи... аз пак останах неразбрана...

 

 

Болни бяхме... Дали не бе холера?!

Какво ли мъчеше телата?

Сякаш някой тайно ни разстреля,

когато... от очите ни писна самотата...

 

 

Неверни бяхме... търсехме утеха

в чуждите пристанища и длани.

Но кажи защо ръцете ни нехаеха,

когато трябваше да се докосват... безкрайно?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...