20 сент. 2009 г., 21:12

Бяхме...

829 0 2

В корема ми се гонят пеперуди,

заченати от твоето гъделичкане.

Но не правихме любов - бяхме луди,

не ставахме дори и за обичане.

 

 

И трудни бяхме - причинявахме си болка,

не остана място по тялото без рана.

В миг на сляпост се търсехме наново,

но след толкова нощи... аз пак останах неразбрана...

 

 

Болни бяхме... Дали не бе холера?!

Какво ли мъчеше телата?

Сякаш някой тайно ни разстреля,

когато... от очите ни писна самотата...

 

 

Неверни бяхме... търсехме утеха

в чуждите пристанища и длани.

Но кажи защо ръцете ни нехаеха,

когато трябваше да се докосват... безкрайно?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...