20.09.2009 г., 21:12

Бяхме...

828 0 2

В корема ми се гонят пеперуди,

заченати от твоето гъделичкане.

Но не правихме любов - бяхме луди,

не ставахме дори и за обичане.

 

 

И трудни бяхме - причинявахме си болка,

не остана място по тялото без рана.

В миг на сляпост се търсехме наново,

но след толкова нощи... аз пак останах неразбрана...

 

 

Болни бяхме... Дали не бе холера?!

Какво ли мъчеше телата?

Сякаш някой тайно ни разстреля,

когато... от очите ни писна самотата...

 

 

Неверни бяхме... търсехме утеха

в чуждите пристанища и длани.

Но кажи защо ръцете ни нехаеха,

когато трябваше да се докосват... безкрайно?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...