20.09.2009 г., 21:12

Бяхме...

825 0 2

В корема ми се гонят пеперуди,

заченати от твоето гъделичкане.

Но не правихме любов - бяхме луди,

не ставахме дори и за обичане.

 

 

И трудни бяхме - причинявахме си болка,

не остана място по тялото без рана.

В миг на сляпост се търсехме наново,

но след толкова нощи... аз пак останах неразбрана...

 

 

Болни бяхме... Дали не бе холера?!

Какво ли мъчеше телата?

Сякаш някой тайно ни разстреля,

когато... от очите ни писна самотата...

 

 

Неверни бяхме... търсехме утеха

в чуждите пристанища и длани.

Но кажи защо ръцете ни нехаеха,

когато трябваше да се докосват... безкрайно?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...