В корема ми се гонят пеперуди,
заченати от твоето гъделичкане.
Но не правихме любов - бяхме луди,
не ставахме дори и за обичане.
И трудни бяхме - причинявахме си болка,
не остана място по тялото без рана.
В миг на сляпост се търсехме наново,
но след толкова нощи... аз пак останах неразбрана...
Болни бяхме... Дали не бе холера?!
Какво ли мъчеше телата?
Сякаш някой тайно ни разстреля,
когато... от очите ни писна самотата... ...