Бяла душа

6 nov 2009, 14:46

Poesía

812 0 2

По морската шир луната рисува
златна пътека със свойте лъчи.
Някъде там в хоризонта я скрива,
където нощуват мойте мечти.

И сякаш душата ми тръгва по нея,
нещо я тегли, шепне: Върви!
Предчувствие плахо, тиха надежда,
усещане сладко, че там ще си ти.

За среща е тръгнала, бавно пристъпва
разголена, топла, бяла душа.
Предложила себе си, своята нежност,
своята истина за любовта .

Ти посрещни я на тази пътека
и погледни я със звездни очи.
Виж я каква е любяща и вярна,
друга такава не ще срещнеш ти!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

diana-diana123 (Диана Бобевска)

2010-02-21T07:55:22+02:00

Изключително емоционално зарден стих и с вяра, и с надежда и с безусловна любов.
Да открия днес Вашите стихове е удоволствие за мен.
inakrein (Илияна Каракочева)

2009-11-11T16:34:53+02:00

Душата скитница, душата ангел, това са различните лица на душите ни в различните моменти от живота ни. Красив стих си създала! Поздрав!