6 нояб. 2009 г., 14:46
Бяла душа
По морската шир луната рисува
златна пътека със свойте лъчи.
Някъде там в хоризонта я скрива,
където нощуват мойте мечти.
И сякаш душата ми тръгва по нея,
нещо я тегли, шепне: Върви!
Предчувствие плахо, тиха надежда,
усещане сладко, че там ще си ти.
За среща е тръгнала, бавно пристъпва
разголена, топла, бяла душа.
Предложила себе си, своята нежност,
своята истина за любовта .
Ти посрещни я на тази пътека
и погледни я със звездни очи.
Виж я каква е любяща и вярна,
друга такава не ще срещнеш ти!
© Евгения Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Душата скитница, душата ангел, това са различните лица на душите ни в различните моменти от живота ни. Красив стих си създала! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Да открия днес Вашите стихове е удоволствие за мен.