Бяла душа
По морската шир луната рисува
златна пътека със свойте лъчи.
Някъде там в хоризонта я скрива,
където нощуват мойте мечти.
И сякаш душата ми тръгва по нея,
нещо я тегли, шепне: Върви!
Предчувствие плахо, тиха надежда,
усещане сладко, че там ще си ти.
За среща е тръгнала, бавно пристъпва
разголена, топла, бяла душа.
Предложила себе си, своята нежност,
своята истина за любовта .
Ти посрещни я на тази пътека
и погледни я със звездни очи.
Виж я каква е любяща и вярна,
друга такава не ще срещнеш ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
