Изчезна във черното, бяло -
за моята котка говоря.
Не зная къде се е свряла,
но обходих вече простора.
Обикалям и с дни си я търся,
на люляк мирише небето,
сега пък есен опъстря,
и буре се крие в мазето,
а моята котка я няма!
И никак не ще да се върне...
Дано не попадне във яма,
дано някой вълк не я кърми.
Дано не я срещнат къртици,
и хлапета с прашки - глупашки.
Дано да се крие с лисици,
под техните меки опашки.
И да си найде нейде хралупа,
хитро свила се, да ме зърне.
Ще ме познае някак по звука
и за мене света ще обърне.