22 авг. 2015 г., 20:13

Бяла котка

1.1K 0 0

Изчезна във черното, бяло -
за моята котка говоря.
Не зная къде се е свряла,
но обходих вече простора.
Обикалям и с дни си я търся,
на люляк мирише небето,
сега пък есен опъстря,
и буре се крие в мазето,
а моята котка я няма!
И никак не ще да се върне...
Дано не попадне във яма,
дано някой вълк не я кърми.
Дано не я срещнат къртици,
и хлапета с прашки - глупашки.
Дано да се крие с лисици,
под техните меки опашки.
И да си найде нейде хралупа,
хитро свила се, да ме зърне.
Ще ме познае някак по звука
и за мене света ще обърне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...