13 sept 2009, 0:47

Бяла нежност... 

  Poesía
684 0 14

                                                             ... your voice it chased away аll the sanity in me...

 

 

крия те  нощем

в глътките вино

до дъно изпивам

в очите смеха

 

после вплитам

в завивките блясъка

 

на безмълвна 

сребриста

Луна…

 

бяла нежност

рисувам от пламъци

по нозете ми парят

тихи следи

 

тръгвам бавно

закрила очите ти…

 

да не помнят

когато

боли… 

 

...

и когато редя те на  тръгване

 

и постилам деня

с уморена снага...

 

по портата

стичам се в белези

 

свили дъха ми в тъга…

 

и заплитам в косите си ласки

да затворя очи

да прекрача мига

 

скрила в глътките вино -

доверие...

 

бавно

се сливам

с дъжда…

 

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви!
    Ена!
  • "се сливам

    с дъжда…"

    Толкова хубаво написано! Поздрав, Бети!!!
  • Красота... красота...КРАСОТА!!!
    Благословена си, Бети!
  • Радвам се,че прочетох!
  • ...знам...
    извор си... и без "поне"...
    Шапчице!
  • Рзбирам...
    тъгата е заради страха може би...
    но пък толкова малко сме тук... по-добре да обичаме, нали?
    Дарче!
  • Любов е...
    и не е "тъжно"... "прекрасно е"!

    Благодаря Ви!
  • Красиво!Привет!
  • Прекрасно...
  • ,,тръгвам бавно
    закрила очите ти…
    да не помнят
    когато
    боли… ''

    ...и това ако не е любов!
    Прекрасно е, Бети!
  • Бях тук, Бети*!
  • Поздрави!
  • Много красиво!
  • "бяла нежност
    рисувам от пламъци
    по нозете ми парят
    тихи следи"

    Сърдечен поздрав за красивия стих!
Propuestas
: ??:??