Бяла нежност...
... your voice it chased away аll the sanity in me...
крия те нощем
в глътките вино
до дъно изпивам
в очите смеха
после вплитам
в завивките блясъка
на безмълвна
сребриста
Луна…
…
бяла нежност
рисувам от пламъци
по нозете ми парят
тихи следи
тръгвам бавно
закрила очите ти…
да не помнят
когато
боли…
...
и когато редя те на тръгване
и постилам деня
с уморена снага...
по портата
стичам се в белези
свили дъха ми в тъга…
и заплитам в косите си ласки
да затворя очи
да прекрача мига
скрила в глътките вино -
доверие...
бавно
се сливам
с дъжда…
