13.09.2009 г., 0:47 ч.

Бяла нежност... 

  Поезия
672 0 14

                                                             ... your voice it chased away аll the sanity in me...

 

 

крия те  нощем

в глътките вино

до дъно изпивам

в очите смеха

 

после вплитам

в завивките блясъка

 

на безмълвна 

сребриста

Луна…

 

бяла нежност

рисувам от пламъци

по нозете ми парят

тихи следи

 

тръгвам бавно

закрила очите ти…

 

да не помнят

когато

боли… 

 

...

и когато редя те на  тръгване

 

и постилам деня

с уморена снага...

 

по портата

стичам се в белези

 

свили дъха ми в тъга…

 

и заплитам в косите си ласки

да затворя очи

да прекрача мига

 

скрила в глътките вино -

доверие...

 

бавно

се сливам

с дъжда…

 

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??