28 ene 2014, 13:20

Бяла песен 

  Poesía » De amor
590 0 7

 

 

 

          В тази бяла, нежноснежна пелена,

          душата ми сред снежинките се скита,

          намига ми през запотените стъкла

          и до сълзи премрежва ми очите.

          Къде отиде ти? Ела! И не ми намигай!

          Че без теб съм без крила

          и е тъмно в мен без никой.

          А скоро вън ще мръкне и сама

          ще те отвее някой вихър ...

          Както и мен мълчаливо ме отнесе,

          но аз съм стиснал в изтръпнала уста,

          скрит зад диплите на снежната завеса,

          последна обич - не ще ти я подхвърля там ...

          Чуй, пея й приспивна бяла песен ...

           Не немей! Нали намигаше унесена ...

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??