Бяла песен
В тази бяла, нежноснежна пелена,
душата ми сред снежинките се скита,
намига ми през запотените стъкла
и до сълзи премрежва ми очите.
Къде отиде ти? Ела! И не ми намигай!
Че без теб съм без крила
и е тъмно в мен без никой.
А скоро вън ще мръкне и сама
ще те отвее някой вихър ...
Както и мен мълчаливо ме отнесе,
но аз съм стиснал в изтръпнала уста,
скрит зад диплите на снежната завеса,
последна обич - не ще ти я подхвърля там ...
Чуй, пея й приспивна бяла песен ...
Не немей! Нали намигаше унесена ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
