Бяла по душа

/Свидна/

Недей ме пита още ли горя,

или пък тлеят въглените в мене,

душата ми дали осиротя,

разкъсана от клетви и неволи.

Недей ме пита плача ли без глас,

когато ме прегърне тишината,

прескочила дванайсетия час,

протягам ли ръцете си за ласка.

Недей ме пита моля те сега,

сърцето ми дали е още цяло,

дали след всички битки оцеля,

облякох ли се някой ден във бяло?

Недей ме пита, ето ме вървя,

боса по цветя, листа и тръни,

жива съм, боли ме и кървя,

но бяла по душа, аз ще си тръгна!