10 dic 2006, 21:45

Бяла приказка

  Poesía
1K 0 2

               БЯЛА ПРИКАЗКА

Моя бяла и нежна одежда

изтъкана с най-чистата вълна,
вплела в себе си любов и надежди
в силуета на сянката тъмна.

Нежна ласка от тебе навява -
сгушен спомен на топъл уют...
Тиха вечер е - вятър повява,
бавно стеле се нощния студ.

Но защо ли на мен ми е леко
и усмихвам се сам на това,
че в живота сега и навеки
ти ме галиш и топлиш в нощта.

Бяла приказка, вплела мечтите,
притаила поредния дъх -
възродила на спомени дните,
на гора, на одежда и мъх...

От далеко при тебе се връщам,
бяла приказна, нежна омая..
Ровя с пръсти... и пак те прегръщам... -
С теб да бъда сега... и до края.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Нежна ласка от тебе навява -
    сгушен спомен на топъл уют."
    Хубав нежно-бял стих!
  • Поздравеления, Зари! Хареса ми твоята бяла приказка! Много! Нека остане такава до края!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...