10 dic 2006, 21:45

Бяла приказка 

  Poesía
830 0 2

               БЯЛА ПРИКАЗКА

Моя бяла и нежна одежда

изтъкана с най-чистата вълна,
вплела в себе си любов и надежди
в силуета на сянката тъмна.

Нежна ласка от тебе навява -
сгушен спомен на топъл уют...
Тиха вечер е - вятър повява,
бавно стеле се нощния студ.

Но защо ли на мен ми е леко
и усмихвам се сам на това,
че в живота сега и навеки
ти ме галиш и топлиш в нощта.

Бяла приказка, вплела мечтите,
притаила поредния дъх -
възродила на спомени дните,
на гора, на одежда и мъх...

От далеко при тебе се връщам,
бяла приказна, нежна омая..
Ровя с пръсти... и пак те прегръщам... -
С теб да бъда сега... и до края.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Нежна ласка от тебе навява -
    сгушен спомен на топъл уют."
    Хубав нежно-бял стих!
  • Поздравеления, Зари! Хареса ми твоята бяла приказка! Много! Нека остане такава до края!!!
Propuestas
: ??:??