10.12.2006 г., 21:45

Бяла приказка

1K 0 2

               БЯЛА ПРИКАЗКА

Моя бяла и нежна одежда

изтъкана с най-чистата вълна,
вплела в себе си любов и надежди
в силуета на сянката тъмна.

Нежна ласка от тебе навява -
сгушен спомен на топъл уют...
Тиха вечер е - вятър повява,
бавно стеле се нощния студ.

Но защо ли на мен ми е леко
и усмихвам се сам на това,
че в живота сега и навеки
ти ме галиш и топлиш в нощта.

Бяла приказка, вплела мечтите,
притаила поредния дъх -
възродила на спомени дните,
на гора, на одежда и мъх...

От далеко при тебе се връщам,
бяла приказна, нежна омая..
Ровя с пръсти... и пак те прегръщам... -
С теб да бъда сега... и до края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Нежна ласка от тебе навява -
    сгушен спомен на топъл уют."
    Хубав нежно-бял стих!
  • Поздравеления, Зари! Хареса ми твоята бяла приказка! Много! Нека остане такава до края!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...