Бяла риза за виза
Във земния живот до днеска
сменил съм вече много ризи.
Във дни със треска и без треска
ми бяха всекидневни визи.
И бяха визи в ден отруден,
и в дълги вечери безсънни.
И цветен бе животът труден
във ями плитки и бездънни.
В различни цветове те бяха
и правеха ми цветни дните.
От жарко слънце избеляха –
оставяха си в мен следите.
Но само белите на мене
ми правеха и дните бели.
Желаех гръб да ги надене
във всички празнични недели.
Затуй си пазя бяла риза
за белия ми ден праведен.
Поредната в живота ВИЗА
за пътя ми натам – последен...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Красив стих, дълбок смисъл!
-
Е, чакай малко.... Преди това имаш мисия да изпълняваш. Ние тук имаме нужда от стиховете ти... Поздравления, Никола! Харесах стиха и го оценявам високо!
-
Благодаря, Пепи! За посещението, коментара и оценката! Поздрави и бъди!
-
Хареса ми, Никола! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
