Бяла риза за виза
Във земния живот до днеска
сменил съм вече много ризи.
Във дни със треска и без треска
ми бяха всекидневни визи.
И бяха визи в ден отруден,
и в дълги вечери безсънни.
И цветен бе животът труден
във ями плитки и бездънни.
В различни цветове те бяха
и правеха ми цветни дните.
От жарко слънце избеляха –
оставяха си в мен следите.
Но само белите на мене
ми правеха и дните бели.
Желаех гръб да ги надене
във всички празнични недели.
Затуй си пазя бяла риза
за белия ми ден праведен.
Поредната в живота ВИЗА
за пътя ми натам – последен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
