maria_nz (Мария Кръстева) maria_nz (Мария Кръстева)
9
24 nov 2005, 19:59

Бяла самота

  Poesía
1.3K 0 2
В очите ми е бяла самота,
преливаща от нежност и безверие...
В душата ми – царица Любовта-
безумна блудница със свойте изневери.
И устните целунали нощта,
сега не могат вече да целуват,
ръцете търсят малко топлинка,
но ледени остават…Как се моля
да мога да пророня по сълза
За всеки миг откраднат ми от хората,
но бялата безкрайна самота
сълзите ми отне,сънят изгони
и забрани ми даже да говоря...
Със пръсти ледени дописвам този стих...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Кръстева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0