25 sept 2013, 20:32

Бяла стая

  Poesía
790 0 2

Блуждаещ погледът пробива

две стъклени крила,

небето синьо се разкрива

през облачна борба.

 

Животът в рамка се побира

на нечии души,

в очите влагата напира

от смазани съдби.

 

Боричкащи се хаотично

мисли боязливи

раздвижват меките ресници

на очи сълзливи.

 

Стая бяла. Докторска ръка,

медсестра чевръста -

в папките са нашите сърца,

в сръчните им пръсти!

 

Ох, Мили Боже,  сила давай,

на всички помогни!

На лекарите  подарявай

ръчички златни ти!

 

В прозореца наднича плахо

люлеещо дърво,

размахва  клоните с листата,

желае ни „ДОБРО”!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Костадинка-Коце Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...