25 sept 2013, 20:32

Бяла стая

  Poesía
793 0 2

Блуждаещ погледът пробива

две стъклени крила,

небето синьо се разкрива

през облачна борба.

 

Животът в рамка се побира

на нечии души,

в очите влагата напира

от смазани съдби.

 

Боричкащи се хаотично

мисли боязливи

раздвижват меките ресници

на очи сълзливи.

 

Стая бяла. Докторска ръка,

медсестра чевръста -

в папките са нашите сърца,

в сръчните им пръсти!

 

Ох, Мили Боже,  сила давай,

на всички помогни!

На лекарите  подарявай

ръчички златни ти!

 

В прозореца наднича плахо

люлеещо дърво,

размахва  клоните с листата,

желае ни „ДОБРО”!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Костадинка-Коце Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...