Бяла стая
Блуждаещ погледът пробива
две стъклени крила,
небето синьо се разкрива
през облачна борба.
Животът в рамка се побира
на нечии души,
в очите влагата напира
от смазани съдби.
Боричкащи се хаотично
мисли боязливи
раздвижват меките ресници
на очи сълзливи.
Стая бяла. Докторска ръка,
медсестра чевръста -
в папките са нашите сърца,
в сръчните им пръсти!
Ох, Мили Боже, сила давай,
на всички помогни!
На лекарите подарявай
ръчички златни ти!
В прозореца наднича плахо
люлеещо дърво,
размахва клоните с листата,
желае ни „ДОБРО”!!
© Костадинка-Коце Танчева All rights reserved.
