milan210 (Милан Милев)
128 91
21 mar 2010, 14:16

Бяла тъга 

  Poesía » Filosófica
520 0 4

Дните се стопяват бавно,

като последната зима на живота.

Валят капки и се редят равно,

като нежната рима на стиха.


Отиват си дни и нощи,

губят се хора и лица.

Разтопен лед скали руши

в бялата тъга на две сърца.


Милан Милев 

21.03.2010

 

 

 

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • БЛагодаря Ви приятели за съветите
  • С Тошко. Но аз не разбрах смисъла, някак хаотичен, разпилян е стихът. Първо подреди смислово творбата си. Намери епицентъра. Поработи и върху ритъма - ако няма ритъм, римите са тромави. Когато римуваш, не избирай думи, които са просто със същото звучене (бавно-равно), защото те не са такива в целия стих. Не забравяй, че можеш да римуваш всичко.
    Избягвай повторения от типа "като-като", особено в една строфа.
    Успех!
  • Харесаха ми много първите два стиха от втора строфа: има успоредност между тях, отразяват се един в друг като в огледало. Но изобщо не ми се струва добра идея последния стих от първа строфа: хем като смисъл е скучен, хем не се римува. Ако ползваш рима, гледай поне последният стих на всяка строфа да е римуван. Странното тука е, че говориш за рима точно в неримуван стих.

    Дерзай!
  • Моля Ви кажете Вашето мнение за стиха дори и да е отрицателно бих искал да получа Вашите мнение и препоръки.Благодаря Ви предварително
Propuestas
: ??:??