Бяла тъга

Поэзия » Философская

661 0 4

Дните се стопяват бавно,

като последната зима на живота.

Валят капки и се редят равно,

като нежната рима на стиха.

Отиват си дни и нощи,

губят се хора и лица.

Разтопен лед скали руши

в бялата тъга на две сърца.

Милан Милев

21.03.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

milan210 (Милан Милев)

БЛагодаря Ви приятели за съветите

2010-03-24T18:04:27+02:00
violently (Ася)

С Тошко. Но аз не разбрах смисъла, някак хаотичен, разпилян е стихът. Първо подреди смислово творбата си. Намери епицентъра. Поработи и върху ритъма - ако няма ритъм, римите са тромави. Когато римуваш, не избирай думи, които са просто със същото звучене (бавно-равно), защото те не са такива в целия стих. Не забравяй, че можеш да римуваш всичко.
Избягвай повторения от типа "като-като", особено в една строфа.
Успех!

2010-03-24T10:31:32+02:00
LeChevalier (Тошко)

Харесаха ми много първите два стиха от втора строфа: има успоредност между тях, отразяват се един в друг като в огледало. Но изобщо не ми се струва добра идея последния стих от първа строфа: хем като смисъл е скучен, хем не се римува. Ако ползваш рима, гледай поне последният стих на всяка строфа да е римуван. Странното тука е, че говориш за рима точно в неримуван стих.

Дерзай!

2010-03-24T09:54:40+02:00
milan210 (Милан Милев)

Моля Ви кажете Вашето мнение за стиха дори и да е отрицателно бих искал да получа Вашите мнение и препоръки.Благодаря Ви предварително

2010-03-24T09:45:16+02:00