Mar 21, 2010, 2:16 PM

Бяла тъга

663 0 4

Дните се стопяват бавно,

като последната зима на живота.

Валят капки и се редят равно,

като нежната рима на стиха.


Отиват си дни и нощи,

губят се хора и лица.

Разтопен лед скали руши

в бялата тъга на две сърца.


Милан Милев 

21.03.2010

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

  • БЛагодаря Ви приятели за съветите
  • С Тошко. Но аз не разбрах смисъла, някак хаотичен, разпилян е стихът. Първо подреди смислово творбата си. Намери епицентъра. Поработи и върху ритъма - ако няма ритъм, римите са тромави. Когато римуваш, не избирай думи, които са просто със същото звучене (бавно-равно), защото те не са такива в целия стих. Не забравяй, че можеш да римуваш всичко.
    Избягвай повторения от типа "като-като", особено в една строфа.
    Успех!
  • Харесаха ми много първите два стиха от втора строфа: има успоредност между тях, отразяват се един в друг като в огледало. Но изобщо не ми се струва добра идея последния стих от първа строфа: хем като смисъл е скучен, хем не се римува. Ако ползваш рима, гледай поне последният стих на всяка строфа да е римуван. Странното тука е, че говориш за рима точно в неримуван стих.

    Дерзай!
  • Моля Ви кажете Вашето мнение за стиха дори и да е отрицателно бих искал да получа Вашите мнение и препоръки.Благодаря Ви предварително

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...