Сънувам...

Сънувам много напоследък!

За всякакви неща сънувам!

Сънувам хора и места,

цветя и птици...

За всичко, напоследък

май сънувам!

Но в този сън... съм някъде далече...

На хиляди... оттук... съм километри!

Понякога вървя в мъгла...

Понякога във дъжд и сняг!

Понякога е лято и цъфтят липите!

Понякога е есен...

и щъркелите си отиват...

Те времената... са всеки път различни,

но уличката все една е...

Къса... тясна, със обрасли плочи,

със миризмата на познато минало...

На нещо близко, скъпо... а така далечно,

недостъпно!

На миналото, прага е прекрачило

и съм останала сирак във мрака,

пред портата на детството заключено... 

И все се мъча да прескоча...

и все клюЧа си търся...

и неспокойствие и болка,

ме сграбчват за сърцето...

И някаква уплаха, сякаш...

влакът ще замине...

и всички са на него!

Само... мен ме няма...

И тичам, тичам да ги стигна,

но влакът е заминал!

Скрил се е в мъглата...

И съм сама... на малка гара...

На малка уличка... от моето детство...

Сърцето разтревожено прескача,

блъска!

И се събуждам, както винаги -

облята в пот и сълзи!

В ръката ми... от стискането посиняла -

стар ключ на връзка бяла...

и името ми...

с почерка на мама...

Valentina Mitova©

04/10/2020