Бяла връзка
Сънувам...
Сънувам много напоследък!
За всякакви неща сънувам!
Сънувам хора и места,
цветя и птици...
За всичко, напоследък
май сънувам!
Но в този сън... съм някъде далече...
На хиляди... оттук... съм километри!
Понякога вървя в мъгла...
Понякога във дъжд и сняг!
Понякога е лято и цъфтят липите!
Понякога е есен...
и щъркелите си отиват...
Те времената... са всеки път различни,
но уличката все една е...
Къса... тясна, със обрасли плочи,
със миризмата на познато минало...
На нещо близко, скъпо... а така далечно,
недостъпно!
На миналото, прага е прекрачило
и съм останала сирак във мрака,
пред портата на детството заключено...
И все се мъча да прескоча...
и все клюЧа си търся...
и неспокойствие и болка,
ме сграбчват за сърцето...
И някаква уплаха, сякаш...
влакът ще замине...
и всички са на него!
Само... мен ме няма...
И тичам, тичам да ги стигна,
но влакът е заминал!
Скрил се е в мъглата...
И съм сама... на малка гара...
На малка уличка... от моето детство...
Сърцето разтревожено прескача,
блъска!
И се събуждам, както винаги -
облята в пот и сълзи!
В ръката ми... от стискането посиняла -
стар ключ на връзка бяла...
и името ми...
с почерка на мама...
Valentina Mitova©
04/10/2020
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
