Бялата прегръдка
Бяла любов,
не снежна, не и чиста.
Просто бяла.
Много шумна, после много тиха.
Любов, към която бързо се привиква.
А съзнанието утихва.
Любов на прах.
Не звезден, не в романс.
Просто прах.
Много фин и лек, снежно бял.
Щастие на капсули извън сергия,
деца примамени, вкусват го на поразия.
Ключ и код,
секретен вътрешен залог.
Развратът е сякаш песен,
а щастието - с космическия обсег.
Банкноти с цвят зелен,
печелят, харчат и преследват.
Началото това е.
А после - изходът задънен.
Канал от мрежи
Задух, припадъци и обезумели.
Тъжни, купили си щастие за вечер време,
консумирали любов на прах.
Размени ли истинско с фалшиво,
а посредата е реалността размита,
Сгушени в бялата прегръдка,
докато неусетно ги приспива...
© А.А. Todos los derechos reservados