Dec 3, 2016, 9:22 PM

Бялата прегръдка

  Poetry » Civic
612 1 6

Бялата прегръдка

Бяла любов,
не снежна, не и чиста.
Просто бяла.
Много шумна, после много тиха.
Любов, към която бързо се привиква.
А съзнанието  утихва.

 

Любов на прах.
Не звезден, не в романс.
Просто прах.
Много фин и лек, снежно бял.
Щастие на капсули извън сергия,
деца примамени, вкусват го на поразия.
 

Ключ и код,
секретен вътрешен залог.
Развратът е сякаш песен,
а щастието - с космическия обсег.
Банкноти с цвят зелен,
печелят, харчат и преследват.
 

Началото това е.
А после - изходът задънен.
Канал от мрежи
Задух, припадъци и обезумели.
Тъжни, купили си щастие за вечер време,
консумирали любов на прах.
 

Размени ли истинско с фалшиво,
а посредата е реалността размита,
Сгушени в бялата прегръдка,
докато неусетно ги приспива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.А. All rights reserved.

В подкрепа на всички, борещи се с наркоманията. Нека, хората прибегнали към дрога стават все по-малко. Това е моят апел.

Comments

Comments

  • Много ме трогна коментарът ти, Лили! Благодаря! Успех и на теб във всичко
  • Тази творба трябва да се прочете от повече хора, от всички! Посланието е изключително важно! А творбата силна! И такава творба не можеш да прочетеш всеки ден...Според мен заслужава звездичката избор на редактора!
  • Много Благодаря!
  • Силно стихотворение! Поздравления!
  • Браво! Браво! Браво!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...