3.12.2016 г., 21:22

Бялата прегръдка

613 1 6

Бялата прегръдка

Бяла любов,
не снежна, не и чиста.
Просто бяла.
Много шумна, после много тиха.
Любов, към която бързо се привиква.
А съзнанието  утихва.

 

Любов на прах.
Не звезден, не в романс.
Просто прах.
Много фин и лек, снежно бял.
Щастие на капсули извън сергия,
деца примамени, вкусват го на поразия.
 

Ключ и код,
секретен вътрешен залог.
Развратът е сякаш песен,
а щастието - с космическия обсег.
Банкноти с цвят зелен,
печелят, харчат и преследват.
 

Началото това е.
А после - изходът задънен.
Канал от мрежи
Задух, припадъци и обезумели.
Тъжни, купили си щастие за вечер време,
консумирали любов на прах.
 

Размени ли истинско с фалшиво,
а посредата е реалността размита,
Сгушени в бялата прегръдка,
докато неусетно ги приспива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

В подкрепа на всички, борещи се с наркоманията. Нека, хората прибегнали към дрога стават все по-малко. Това е моят апел.

Коментари

Коментари

  • Много ме трогна коментарът ти, Лили! Благодаря! Успех и на теб във всичко
  • Тази творба трябва да се прочете от повече хора, от всички! Посланието е изключително важно! А творбата силна! И такава творба не можеш да прочетеш всеки ден...Според мен заслужава звездичката избор на редактора!
  • Много Благодаря!
  • Силно стихотворение! Поздравления!
  • Браво! Браво! Браво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...