Тази бяла рокля - тя отдавна остаря.

В гардероба, сред палтата, тя отдавна си стои.

Тази бяла рокля още чака. Докога?

Няма да я сложиш, знаеш, и переш я със сълзи.

Тази бяла рокля вече няма да ти стане.

И детето, дето искаш, няма как да се роди.

По олтара не ще минеш, той пак празен ще остане.

Твоето момче си тръгна и една мечта сломи.

Тази бяла рокля някому ще подариш.

А шампанското пенливо ти сама си го изпи.

Вечер, щом сама си лягаш, пак от болка ще крещиш.

Само тази бяла рокля още жива те държи.