Бялата рокля
Тази бяла рокля - тя отдавна остаря.
В гардероба, сред палтата, тя отдавна си стои.
Тази бяла рокля още чака. Докога?
Няма да я сложиш, знаеш, и переш я със сълзи.
Тази бяла рокля вече няма да ти стане.
И детето, дето искаш, няма как да се роди.
По олтара не ще минеш, той пак празен ще остане.
Твоето момче си тръгна и една мечта сломи.
Тази бяла рокля някому ще подариш.
А шампанското пенливо ти сама си го изпи.
Вечер, щом сама си лягаш, пак от болка ще крещиш.
Само тази бяла рокля още жива те държи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
