Тази бяла рокля - тя отдавна остаря.
В гардероба, сред палтата, тя отдавна си стои.
Тази бяла рокля още чака. Докога?
Няма да я сложиш, знаеш, и переш я със сълзи.
Тази бяла рокля вече няма да ти стане.
И детето, дето искаш, няма как да се роди.
По олтара не ще минеш, той пак празен ще остане.
Твоето момче си тръгна и една мечта сломи.
Тази бяла рокля някому ще подариш.
А шампанското пенливо ти сама си го изпи.
Вечер, щом сама си лягаш, пак от болка ще крещиш.
Само тази бяла рокля още жива те държи.
© Мария Все права защищены