6 may 2004, 14:44

Бяло

  Poesía
2.2K 0 6
Като лист хартия искам и се ужасявам
от възможността за писане по мен.
А почеркът дали ще бъде равен,
или пък хаотично раздробен?
Дали ще пишат с молив и ще трият
с гуми, свалящи защитния ми слой,
или мастило непознато ще разбие
на късчета изстрадалия ми покой?
Ако ще задраскват в мен пасажи,
как ли ще приема, изтърпя?
Или пък текстът никак не е важен,
за сметка на изписващата го ръка ...
Няма спор - животът е художник,
позира му човешката съдба -
да ми се случи всичко е възможно,
но не ме оставяйте във белота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да ми се случи всичко е възможно,
    но не ме оставяйте във белота.

    !
    поздрав*
  • С огромно закъснение
    /за което нямам извинение/
    искам да ви благодаря
    от сърце и от душа
  • Поздравления и от мен
  • Суперско!Браво! Интересн замисъл Давам ти 6
  • Много интересна идея и изпълнение. Поздравления и от мен!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...