May 6, 2004, 2:44 PM

Бяло

  Poetry
2.2K 0 6
Като лист хартия искам и се ужасявам
от възможността за писане по мен.
А почеркът дали ще бъде равен,
или пък хаотично раздробен?
Дали ще пишат с молив и ще трият
с гуми, свалящи защитния ми слой,
или мастило непознато ще разбие
на късчета изстрадалия ми покой?
Ако ще задраскват в мен пасажи,
как ли ще приема, изтърпя?
Или пък текстът никак не е важен,
за сметка на изписващата го ръка ...
Няма спор - животът е художник,
позира му човешката съдба -
да ми се случи всичко е възможно,
но не ме оставяйте във белота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • да ми се случи всичко е възможно,
    но не ме оставяйте във белота.

    !
    поздрав*
  • С огромно закъснение
    /за което нямам извинение/
    искам да ви благодаря
    от сърце и от душа
  • Поздравления и от мен
  • Суперско!Браво! Интересн замисъл Давам ти 6
  • Много интересна идея и изпълнение. Поздравления и от мен!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....