May 6, 2004, 2:44 PM

Бяло

  Poetry
2.2K 0 6
Като лист хартия искам и се ужасявам
от възможността за писане по мен.
А почеркът дали ще бъде равен,
или пък хаотично раздробен?
Дали ще пишат с молив и ще трият
с гуми, свалящи защитния ми слой,
или мастило непознато ще разбие
на късчета изстрадалия ми покой?
Ако ще задраскват в мен пасажи,
как ли ще приема, изтърпя?
Или пък текстът никак не е важен,
за сметка на изписващата го ръка ...
Няма спор - животът е художник,
позира му човешката съдба -
да ми се случи всичко е възможно,
но не ме оставяйте във белота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • да ми се случи всичко е възможно,
    но не ме оставяйте във белота.

    !
    поздрав*
  • С огромно закъснение
    /за което нямам извинение/
    искам да ви благодаря
    от сърце и от душа
  • Поздравления и от мен
  • Суперско!Браво! Интересн замисъл Давам ти 6
  • Много интересна идея и изпълнение. Поздравления и от мен!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...