3 may 2011, 19:02

Бялото агне 

  Poesía » Filosófica
1855 1 6

 

 

В стадото черни овце

било като пряспа сред въглени.

Агне с прекрасно сърце,

блеело истини сред излъгани.

Сред тревата зелена

потъвали другите в сиво.

А на Бялото –даже в кал омърсено,

сърчицето му тупкало живо.

Другите, уж кротко пасели,

уж не поглеждали към овчаря,

но храна от бялото все крадели

и не пропускали да го ошамарят.

Отвръщало агнето с кротка усмивка.

Дори се закачало весело.

Но го гърчели пак без почивка,

карали пак по старата песен...

Един ден орел във небето

размахал могъщи криле,

стадото зърнал долу в полето

и се спуснал да грабне месце.

Мигом овцете се пръснали,

даже овчарят си плюл на петите.

Само бялото - на място замръзнало

и  гледало храбро смъртта във очите.

После ли? Всичко е ясно.

Орелът грабнал самотното, бяло овне...

Но тук следва интересната част:

Вместо да хапне овнешко прясно,

орелът

                пуснал агнето в друго поле...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??