Бялото агне
В стадото черни овце
било като пряспа сред въглени.
Агне с прекрасно сърце,
блеело истини сред излъгани.
Сред тревата зелена
потъвали другите в сиво.
А на Бялото –даже в кал омърсено,
сърчицето му тупкало живо.
Другите, уж кротко пасели,
уж не поглеждали към овчаря,
но храна от бялото все крадели
и не пропускали да го ошамарят.
Отвръщало агнето с кротка усмивка.
Дори се закачало весело.
Но го гърчели пак без почивка,
карали пак по старата песен...
Един ден орел във небето
размахал могъщи криле,
стадото зърнал долу в полето
и се спуснал да грабне месце.
Мигом овцете се пръснали,
даже овчарят си плюл на петите.
Само бялото - на място замръзнало
и гледало храбро смъртта във очите.
После ли? Всичко е ясно.
Орелът грабнал самотното, бяло овне...
Но тук следва интересната част:
Вместо да хапне овнешко прясно,
орелът
пуснал агнето в друго поле...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
