24 jul 2006, 10:46

бяс

  Poesía
902 0 8

аз съм кучето което вие.
аз болката която силно удря слабите.
аз съм гордостта която погубва силните.
аз съм страстта която убива чувствата.
аз съм туморът в твоята глава.
аз съм хаосът в твойте сънища.

слушай внимателно вятъра бесен.
ще ти разкаже той как с кръв пропива се
светът прекрасен,
как прах в очите влиза
как умопомрачава те шумът
как адът ми гори
как косите ми пламтят
как гневен съм аз
как ще те нараня.
как ще те нараня

виждам как трептиш
как сянката ти се свива
от страх
да страх те е от мен
аз ще те погубя знай
аз ще те затрия помни
аз ще те мъча бавно
ще те тровя до безкрай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ААаа ма неее,много си е добре аз-ът.нали аз говоря на шибаното вироглаво глухо общество.как ще им разваля всичките неща как ще се сетят че не могат те да налагат правила без да питат нас!!!!!!
  • тогава защо продължаваш да поставяш коментари под творбите ми?прекаленото самочувствие вреди приятелю.това че са ти казали пет добри приказки за бозите ти не те прави писател нали се сещаш?
  • благодаря.ден ми е днес.може би този стил не е твоят.проччети и другите ми неща и виж как пиша.пиша мрачно..може би защото не съм добър в любовните стихове,защото всичко свързано с лщбовта е вече толкова клиширано толкова пъти изказано че няма смисъл да пиша наново вече написаното.
  • явно защото съм бесен писателю любвеобилен!трябва ли да има причина да пиша такива неща?не мога ли просто да опитам от всеки вид литература докато открия моя тип?Питам ли те защо си изписал 1000 стиха и разказа за любовта?не че има лошо да питаш но трябва ли да е с такъв тон мой човек?
  • /гордостТа, страстТа, бЕсен /
    Овладей малко тоя бяс!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...