madme
88 el resultado
Платиха ми и тръгвам
да стисна върховете на пръстите ѝ
motherfuckers, wanna call her
даже не обувам дънките - трябва да съм бърз
захапвам я - точка, ключа и на път. ...
  771 
Тя беше принцеса,
танцуваща в нощта,
затворена в кръг от огън,
докосваща,
пламъка на... феникса. ...
  1071 
  1355 
  2978 
Вървейки из пътищата на света -
ненадейно или може би съдба -
срещнах изведнъж... любовта.
Посрещнах този миг... на страст
или може би - похотлива сласт - ...
  848 
  1459 
  2461 
  1403  10 
Цяла нощ сънувам деня,
а сутринта уморен посрещам
изгрева.
И така, почти до края на света,
чакам зората на падащата звезда ...
  1339 
ЕСЕ
“От човека зависи бъдещето на човека”
Всяко действие има своето следствие, така можем да обясним фразата “От човека зависи бъдещето на човека”, казана от Жан-Пол Сартр. Най-общо трябва да се замислим върху това как се влияе на обграждащия ни свят нашето съществуване, какви са моралните ни задълж ...
  10821 
слова от античността...
чудовищен смях...
слова, разкриващи
идентичността.
Аз... съм това, което е заложено ...
  962 
Плясъкът, огласяващ
огънатата ламарина под твоя труп,
алармата на смъртта,
да, това означава живота.
Последният полет, неволен... ...
  885 
Разказваме истории за онези дни, а замисляме ли се за забравените ни деди, за борбата и кръвта, потта и безконечна болка, пропити в сълзи са пътищата ни.
  743 
Нощта сипе тихо звезди
от огрени мечти,
светват като стъклени
очи, сутрешните лъчи.
Светлина нахлува през дверите ...
  877 
Солта по бузите щипе някак познато,
тежестта в стомаха ме връща пак обратно
замъглени очите, бъркат пътя,
устните горят по твоите.
Там, отново затваря се вратата, ...
  983 
Под моста чакам в самота да изгрее последната звезда, под моста чакам в самота първия лъч на изгрева. Увит в шал, тръпнещ в студа на твоята последна дума, играя самичък последната ръка от играта на нашата съдба. Градски светлини огряват мокрият асфалт… моя дом под моста. Не искам да чувствам, не иск ...
  732 
Глутницата отново е бясна
крещи дращи и вие
скъса оковите си
в главата ми.
Хаосът е природата ...
  681 
Заедно се скрихме от тежките капки есенен дъжд, ангелът в сърцето разпери крила и покри ни с плащът на нощта. Неизречена дума тихо се таеше в погледа, разлистваше страниците от албума на спомена. Ритъмът, с който дъждът барабани по сивия асфалт ми напомня как бях те нарекъл в съня си. Тихичко си тан ...
  748 
Облъчен от екрана
крещиш като малка
вкисната дебелана.
Виждам че в твойте
очи се прожектира ...
  765 
Блясък,блясък
с блясък пристига
отпътуващата нощна
пеперуда,
която с крясък дими ...
  894 
На пазара тя чака
сребърният звън
на капките нежен
алкохол.
Цялата облечена ...
  708 
Нека има на света само една мъничка звезда, която с името ти да назова в час на самота. Нека има на света стотици хиляди кралици на хубостта, но само теб бих нарекъл просто красота. Нека има на света, или вече има те в мен но чакам аз реален, силует от забравен спомен.
  699 
Зимата ще бъде студена
защо не дойдеш при мен
зимата ще бъде бяла
и красива ще изглежда
убийцата в снега. ...
  827 
Понякога когато плачем
и крещим наум,
от ярост и безсилие
от завързаните ни ръце,
и си мислим, ...
  720 
Лежи в канавка
и сънува розови
мечти,
продаде живота
за измислени ...
  1210 
Зелени,отпускащи
лъчи светлина
напускат бездиханното
тяло,
умряло в нощта. ...
  693 
От книжният квадрат излезнах черно бял, набързо овладях човшкият идеал. Моето детство сам нарисувах просто перфектен е думата с която те заинтересувах. Четеш с устни моята целувка, и после пак се връщам в книжният квадрат, твоя скъп плакат.
  624 
Седиш в твоята стая,
огряна от хорски мироглед
а аз гледам те отдолу
и цитирам се,
както давам обет. ...
  765 
Чакам в бялa стая,
човекът който
продаде света,
индианци танцуват
около пурпурен огън, ...
  793 
Изгорели дърва във формата
на пищящи пеперуди,
лабиринти притискащи
хищническата
форма на живот. ...
  681 
Ангели и мъртви,
от горе гледаха
топящите се върхове
на стоманените
окови. ...
  757 
Със сияйно сив глас
провиквам се в нощта,
с монотонен крясък
огласявам смъртта
връхлитаща нашите ...
  971 
Големи, черни петна катран откри доктора в моя - напук - дроб надран. Тялото в агония свиреше деветата симфония, И пак на пук цигара паля, на доктора пръст ще извадя, защото съм тук, за да живея, а не стерилен да вирея.
  738 
Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст, ...
  751 
Ние знаем, че реката, ще ни покаже пътя за коридора на мечтата, където е скрито нашето съкровище, Ние знам, че реката ни води през нашите предели, и все пак този път сме поели. Там някъде в мракът се вслушваме за ромоленето на водата, за нейният тих напев за нежният припев, който ни съобщава посокат ...
  781 
Понякога всеки плаче
понякога всеки го боли
понякога всеки обича
нежните лъжи.
Понякога,в твоите ...
  769 
На тротоара заледен,
стоял един човек,
загледан, замечтан,
там, пред него,
една млада дама, ...
  807 
В прастарата нощ
с теб се скрихме,
капките алкохол
още по устните ми
влажнееха. ...
  953 
Добре дошли,
на улица “Амнезия”
на улицата където
сте писали нявга
поезия. ...
  687 
Всеимащи хора,
дайте ни миг
на сладост
дайте ни вашето
доверие. ...
  732 
Propuestas
: ??:??