17 sept 2007, 23:08

Бяс

  Poesía
800 0 4
 

1991 г.

 

Изпитвал ли си някога от болката наслада

и радвал ли си се, когато някой страда?

Аз радвам се, че причинявам ти страдание,

докосвайки най-нежните ти нервни окончания.


Не съм циник или пропаднала мръсница.

Не съм ни блудница, ни нощната царица.

Аз просто искам  да усетя

объркания ритъм на сърцето ти.


После да погаля всички твои капиляри,

да целуна всяка твоя нервна клетка

и да пъплят моите устни върху твоите като ларви

и желанието да те смуче като червей.


Като бяс да бъде в тебе любовта ми,

да не искаш никога да спра,

да те мъча все с това страдание,

да блокираш, да те подлудя.


Искам да владея всяка клетка

от напрегнатото мъжко твое тяло

да те увлече във сладко ускорение

полъха на моето умение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....