17.09.2007 г., 23:08

Бяс

804 0 4
 

1991 г.

 

Изпитвал ли си някога от болката наслада

и радвал ли си се, когато някой страда?

Аз радвам се, че причинявам ти страдание,

докосвайки най-нежните ти нервни окончания.


Не съм циник или пропаднала мръсница.

Не съм ни блудница, ни нощната царица.

Аз просто искам  да усетя

объркания ритъм на сърцето ти.


После да погаля всички твои капиляри,

да целуна всяка твоя нервна клетка

и да пъплят моите устни върху твоите като ларви

и желанието да те смуче като червей.


Като бяс да бъде в тебе любовта ми,

да не искаш никога да спра,

да те мъча все с това страдание,

да блокираш, да те подлудя.


Искам да владея всяка клетка

от напрегнатото мъжко твое тяло

да те увлече във сладко ускорение

полъха на моето умение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...