17 ago 2007, 11:30

Бъдеще

  Poesía
664 0 1
  • Бъдеще

Аз вървя, продължавам все да гледам напред.
Мое искрено бъдеще в златен колет -
следвам твоята пратка из целия свят
и те чакам навсякъде - град подир град.

Ти си бърз, непонятен, неслучайно красив.
Ти си копие мое - нежнострастен и див.
Ти ме водиш напред и ми викаш: "Ела!"
В тебе няма дори и следа от сълза.

Крачиш гордо напред и не гледаш назад.
Ти все още си също толкова млад.
Ти си весел, усмихнат и когато дори
скрита болка във теб неизречено ври.

Давам своята дума, във ръка с химикал,
да изпълня докрай обещания дял
/с тебе имахме сделка, не мисли, че забравих/ -
обещах свойто бъдеще никога да не оставя.

27. Юли. 07 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...