Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
21 oct 2008, 21:07

Бъдеще 

  Poesía » De amor
478 0 3

Аз съм друг, а ти си друга, такъв е май животът,

Не се познаваме, дори да гледаме в една посока.

Сякаш вчера беше, когато се обичахме

и сълзи от щастие от очите ни се стичаха.

Спомените ще ме сгряват дълго, докато избледнеят

и сигурно ще ми е мъчно, любовта в мен ще тлее...

Надежда  ще се настани тихо в сърцето победено,

ще чака новата голяма обич, която ми е отредена.

Така ще минат дните ми в очакване голямо - да

бъде тя до мене, да ме обича безгранично сляпо.

 

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??