Бъдеще
Аз съм друг, а ти си друга, такъв е май животът,
Не се познаваме, дори да гледаме в една посока.
Сякаш вчера беше, когато се обичахме
и сълзи от щастие от очите ни се стичаха.
Спомените ще ме сгряват дълго, докато избледнеят
и сигурно ще ми е мъчно, любовта в мен ще тлее...
Надежда ще се настани тихо в сърцето победено,
ще чака новата голяма обич, която ми е отредена.
Така ще минат дните ми в очакване голямо - да
бъде тя до мене, да ме обича безгранично сляпо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
