marsi (Мариян Петров)
3 6
3 abr 2012, 14:50

Бъдещето е било 

  Poesía » De amor
565 0 3

Сънят - единствената ми надежда

да се докосна до чаровния ти лик,

да сетя как над мен се свеждаш

и целият да се превърна в стон и вик

 

като изпъната до болка тетива,

готова да изстреля във безкрая

онази буца, стягаща гръдта...

Наяве ще си моя ли - не зная!

 

Разбираш ли, не искам да се будя!

Студено ми е в празното легло!

Из твоите копнежи нейде се изгубих.

Изстиват устните. И бъдещето е било!

© Мариян Петров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??