3.04.2012 г., 14:50 ч.

Бъдещето е било 

  Поезия » Любовна
653 0 3
Сънят - единствената ми надежда
да се докосна до чаровния ти лик,
да сетя как над мен се свеждаш
и целият да се превърна в стон и вик
като изпъната до болка тетива,
готова да изстреля във безкрая
онази буца, стягаща гръдта...
Наяве ще си моя ли - не зная!
Разбираш ли, не искам да се будя!
Студено ми е в празното легло!
Из твоите копнежи нейде се изгубих.
Изстиват устните. И бъдещето е било!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Петров Всички права запазени

Предложения
  • Назаем са очите ми. Погледна ли – посока в цвят да видя си мечтая. Сънят да е красив. Дори последния...
  • Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка. Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни. И втв...
  • ... очите ù... очите ù да видиш, брат... несрещани до днес очи със топъл цвят... звучи от погледа ме...

Още произведения »