Бъдещето е било
756
0
3
Сънят - единствената ми надежда
да се докосна до чаровния ти лик,
да сетя как над мен се свеждаш
и целият да се превърна в стон и вик
като изпъната до болка тетива,
готова да изстреля във безкрая
онази буца, стягаща гръдта...
Наяве ще си моя ли - не зная!
Разбираш ли, не искам да се будя!
Студено ми е в празното легло!
Из твоите копнежи нейде се изгубих.
Изстиват устните. И бъдещето е било!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариян Петров Всички права запазени
